Казват, че абстрактното изкуство забавя възприятието.
Това в нашето ежедневие и при налагащата се нужда от бързо възприятие, реакция е приемливо, дори търсено от много хора.
Чудесно е да можеш да се връщаш, да се вглеждаш и преоткриваш.
Еднообразието ни съсипва и ампотира въображението ни.
Какво по-прекрасно изживяване, да релаксираш удобно загледан в абстрактна картина и да левитираш в създадено твое си моментно изживяване или състояние на духа, което дори и автора не предполагал, създавайки творбата.
Дали този жанр не замества липсата на разнообразие, на приятни моменти, дори и връщане към нещо преживяно и почуствано преди?!?!